автор: pastirka

Чаша със обич е нашата среща.
Вярвай ми! Виждам в очите ти страх.
Мисли и чувства във сплав са гореща,
камък да стисна – ще стане на прах.

Как екзалтират ме твоите устни!
Чаша ли? Искам бутилка за мен!
Вън зазорява, но как да те пусна,
моя кралице със поглед зелен?

С нежност невинна ме възпламеняваш,
сякаш главата ми в танц се върти...
Знаят мечтите ми, че заслужаваш
с теб да ги сбъдна, повярвай и ти!

Колко ли чаши в бутилката има?
Бъчва със обич за теб бих изпил!
Търсих те дълго в житейската зима,
пътят бе в питанки клопките скрил.

С пълните бъчви дядо търгувал,
но обичта си на друг не продал.
Аз на търговец не се и преструвам,
а и от него едно съм разбрал:

щом си обрекъл живот на изгора,
верен до края си ти остани!
Давам ти клетва пред другите хора –
обич ще пием с теб до старини!