автор: LeoBedrosian

Живях аз цял живот във скърби,
мечтах за Солесито.
Там дето няма плач и сълзи -
детето ни е сито!

Превивах гръб от бич жигосан,
търпях несправедливост.
Във нощни сънища унесен
мечтах за Солесито.

Сред студ и мрак, сред зимна плесен
изтече времето изпито.
Разбрах, че няма да дочакам
да видя Солесито...