автор: piqnatagugutka

Хората обичаме да слагаме етикети на всичко. И не говоря за тези върху дрехите и продуктите, а за онези, които лепим един на друг. Правим го, за да се ориентираме по-лесно, да съдим по-ефективно.
Търсим оправдания да поставяме всичко под общ знаменател – да знаем кого да избягваме и кого да приемаме.

Но това ни превръща в сухи черупки. Не се интересуваме от човека срещу нас – защо пияницата пие и защо е пияница, защо нещастникът е нещастен, защо работохоликът се удавя в работа, защо артистът твори... защо сме това, което сме.

Често етикетите, които ни се лепят, са нещото, което ни пази от пълно саморазрушение, от окончателния край. Независимо какво ни крепи, радва или спасява, винаги ще се намери някой, който да ни осъди, да каже: „Луд си, ходи се лекувай.“

Но кой всъщност трябва да се лекува – този, който не намира място в цирка, или този, който, ако не е част от лудостта, не е "себе си".