автор: ivliter

Заставам в поза „лотос“ –
върху пироните на часовете.
Дълбоко дишане,
каквото йогите умеят.
Светът край мен потъва някъде далече,
отчужден и непонятен.
Забравям в позата, че съществувам.
Навлизам в същността на светлината
на непознаваемото свое „Аз“.
А там е тишина и цвят,
а там са всичкото и нищото
в щастливото си измерение;
там Времето със себе си се среща.