автор: Oldman

- Готин, каза ми Дебòра,
ще се видиме под бора.
- Хубу, става ѝ отвърнах.
Ши та чакам там. Ела.
Скоро дойде и часа.
Аз зачаках я под смърча.
Дълго чаках и подсмърчах.
Но Дебòра не дойдè.
Тя ме чакала под бора.
Близо някъде. Във двора.
Чак след време ми просветна,
че на туй му викат смърч.
За мен беше все едно -
смърч ли бор или ела...
Трудно ще ги различа.
Все дървета иглолистни!
Аз напрягам се да мисля.
Затуй следващия път
вече никакви дървета!
Ще се срещнеме в кафето,
от там, в моята квартира.
Двете лесно ги намирам.

11.02.2025 г.