автор: BoboDux

- Ало.
- Да допуснем, че съм „ало”. Ти кой си?
- Ами… аз съм...
- Hе вярвам.
- Аз съм наистина. И имам неприятност...
- При мен са много повече.
- Не вярвам на жена си...
- Hищо, аз също не вярвам на жена ти.
- Не ме разбрахте...
- Е, хайде, сега пък на разбирач ще ми се правиш!
- Искам да кажа, че тя отива…
- А на мен какво ми влиза в работата?
- Ами, тук е написано, че можете да помогнете!
- Можем. А може и да не помогнем. Обявите често лъжат.
- А тази обява във вестника?
- Ами така става – от ръка на ръка. Малко ли там някои дописват…
- А аз какво да правя?
- Развод. Самоубийство. По-добре обратно - самоубийство и развод.
- Как така? Ами че аз я обичам!
- Hе вярвам! Ако е вярно - удуши я. Като Отело!
- Не мога!
- Я стига! Някакъв негър може, а ти не! Я стига! Само ми губиш времето.
- Ама аз… не съм…
- А откъде да знам, че не си негър? Може би трябва да се заключиш в банята сега и да започнеш да мърмориш рап музика под носа си!
- Не... няма да започвам.
- Виждаш ли какъв безполезен негър си, дори рап не можеш да нареждаш!
- Всичко е разно, това не е заразно...
- Това грамофонна плоча ли е?
- Знаете ли, я вървете на майната си!
- Вече е по-добре, но текстът е слабоватичък, трябва още агресия да се добави...
- Мразя ви!
- Аха, добре... а сега нещо за гетото, моля...
- Гето, гето, пукни посред лето....
- И сега за полицията!
- Отворете... прасета… гадна полиция!
- Некадърник! Това ли е всичко?
- Всичко ли? Ами май… да…
- Е, със здраве. Благодаря, че позвъни на нашия телефон.
Глас зад кадър: Ето такива са те, тези скромни люде, готови винаги да се притекат на помощ на ближния и да разделят с него болката...