автор: geostal

1. Авторът се извинява за лексиката, която би травмирала деликатните души.
2. Предупреждение: Не практикувайте този начин на интимни срещи.
3. Надявам се да сте се усмихнали на поредната ми простотия, ако ли пък не сте – не е важно.
4. Извинявам се на „Хулите“, че надвиших обема, но и доста съкратих.
- Наздраве , приятели!
- Наздраве , дружина! – викаме в един глас.
Наскоро се бяхме събрали стари авери да се видим, да пийнем да се посмеем.
- Жоре, разкажи ни някоя пикантерийка – викат другите.
Разказваме си разни лакърдии, смеем се и се надсмиваме на глупостите, дето сме вършили някога, ама и сега, де.
- Братлета, ще ви разкажа, ама никому дума, зер да не пострада някой волно или неволно. Бъдете конфиденциални /ибах ти думата/.
Преди години, ергенче бях още, се настаних под наем в една гарсониерка. Срещу мен имаше голям апартамент с много стаи, а в него живееше семейство – медицинска сестра и солиден адвокат. Едър, дебел, охранен, паралия. Беше на около 50 години, а тя на около 35. Бе мъничка сладка блондинка, със сини очи, белолика и слабичка. Бонбон! Аз тогава бях тестостеронлия /ибах ти неологизма/, демек пО/Утентен, а иначе – жива хрътка, ама жилава с плочки на корема. Ами сближихме се с бонбона някак неусетно, след като веднъж ми постави инжекции в задника след бъбречна криза. Платих и, целунах и ръка в знак на дълбока благодарност. Бях по-млад и от двамата и явно ми е похаресала големия римски нос. Веднъж ме покани у тях да си полафим по съседски, самотно и било тази вечер, мъжът и на някакъв семинар отишъл. Взех бутилка вино и уважих поканата. Зер на жена не се отказва нищо, от мен да го знаете. Пийваме си, приказваме си, слушаме музичка, тя зачерви бузки, аз – също. Както си приказваме така сладко, по някое време тя сложи ръка на коляното ми. Викам си: „Това вече е сериозен знак за по-голяма близост“. Покрих ръката и с моята и тя проникна с небесносините си очи в моите.
- Нататък какво да ви разказвам, ясно е.
- Жоре, кулминацията, брат! – реват всички.
- Кулминацията, развръзката, ама от „Хулите“ дават до една страничка и могат да не ми приемат материала/ обяснявам им регламента на конкурса, ама не искат и да знаят/.
Каквото трябваше да направим, го направихме. Заспахме после, гушнати като ангелчета. По някое време и звъни телефонът, вдигна го и пребледня като хасе чаршаф.
- Мъжът ми – вика – пред вратата е, добре че има ключ отвътре, сега ще отида да му отворя, а ти… бързо под матрака на спалнята, хвърляй дрехи, обувки и лягай вътре, и нито звук.
Само да уточня, че голямата спалня беше с два матрака, които се вдигаха самостоятелно.
Лежа си в малкото пространство на подматрачната рамка и не дишам. Слушам как и говори, че му омръзнало по тия хотели и решил последната вечер да се прибере вкъщи при благонравната си половинка. Лежа отдолу полугол, вярно, че климатикът работи, ама по-едно време започнах да изстивам. Краката, ръцете, носът, а и цялото тяло.
- Миличък, много ми се спи – чувам я.
- И аз съм скапан от тия семинари и пътуването – отвръща и.
Легнаха, той над мене, аз под него – като сарми. Как и кога ще се измъкна, нямам идея. Лежа като в ковчег, не смея да мръдна, едва дишам да не свърши кислорода и да влезем после в местните криминални хроники. Не желая такава нелепа смърт. Сестричката вероятно се е правела на заспала, но господин адвокатът заспа и така захърка, че заглушаваше шума от климатика. Стори ми се, че лежа цяла вечност, взех да се схващам, а и газове ми се появиха. Ако пусна звучно, ще се изложа пред дамата, а оня нещо се усмири, може и да се е събудил, мислейки за поредното дело и да ме чуе. Срам, не срам пуснах ги по терлички. Дано не се задуша от собствените си газове, мамка му. Почнах сериозно да потрепервам, да се вдървявам. Не знам на кой свят съм вече, но в един момент матракът се повдигна и чувам:
- Само ключовете си вземи и бягай бързо, той е в тоалетната, ще ти отворя вратата.
Не скокнах, ами се изстрелях като междуконтинентална ракета, жената тихо отключи входната врата и аз бос, полугол влетях в гарсониерката си и ми идеше да викам, да крещя, да ликувам, че излязох от капана. Пуснах горещ душ, и си тананиках една от любовните балади на „Скорпиънс“, но оттогава получих пагофобия /страх от студ/ и потрепервам близо шест месеца през годината.
През деня сестрата ми донесе дрехите и обувките, след като господинът и отишъл на работа.

Февруари 2025 г. Всякакво съвпадение с лица, места, обстоятелства е случайно! - авторът