автор: diogen

О Боже !
Как да ти благодаря?!
Когато ти не ме оставяш!
Едва съм те помолил нещо
и вече второто кроиш, предугадил
що ще моля.
Толкова ли съм ти мил
или точиш ми топора, който сам съм  сътворил, докато правя планове в обора,  ти чакаш тъй спокоен.
На всичкото отгоре ме обличаш в роля на герой.
Ще го приема. Ти си режисьор. Каквото и да си ми отредил. След като съм приел да съм артист, ще влизам в роля.
Години те отричах. Не вярвах в теб и ти не искаше да се покажеш. Търпелив за съвестта ми  неродена. Но ти отгоре виждаш всичко. За миг не ме забрави. След всяко зло, което сам си причинявам, ти неизменно даваш ми ръка да се изправям. Да продължавам да греша. Да ме научиш, че животът е това. И всеки има избор да греши. А ти си търпелив да ме изчакаш. Да разбера. В търпението твое, най -голямото богатство е да даваш обич, без да го тръбиш. И падам във нозете ти да ги прегърна!