автор: Oldman

Спи самичък на кушетка
и похърква дядо Петко.
В тази идилична гледка
май отсъства баба Недка.

Хайде де! Че как така?
- Амчи тя не се побра
в тази тясната кушетка,
че е извънгабаритна.

Тя похърква по-нататък
във кюшето на мутфака,
но е на легло с пружина,
размер „Тек и половина“.

Не се вмества във кушетка
трътлестата баба Недка.
И пружината, горката
е опряла до земята.

Тежка си е баба Недка,
щото не остава гладна
и омита де що падне
кат’ една прахосмукачка.

Както каза една врачка
„От глад нема ти да ýмреш“.
Да му мисли твойто дядо,
или, к’вото ти се пада.

Не сте лика и прилика,
ала си му на главата.
Има много той да пати,
че си още и чепата!

Тъй живееха отколе
и се плъзгаха надоле
те по здравната пътека.
Изживяваха си века.

Бавно слизаха полека,
знаем, към небитието.
Това е усещал всеки,
дарен с повечко годинки.

Бавно, упорито кретат
те по здравната пътека
и камбаната подритват.
Леко. Силно не опитват,

щото дяволът ще чуе.
Току виж беда се случи.
Всеки бързо ще научи.
Ще се съберат роднини

и познати. Кой що мине
ще се спре, щом разбере.
Почит ще им отдаде,
щото малко е градчето.

Всеки чувал е за тях.
Даже бяха те възпети
в пошли някакви куплети
от един пишман-поет.

Но все още, слава Богу
двамата са си добре.
Всеки спи си във кревата
и изпълва тишината

с хъркане и с други звуци.
Далеч от деца и внуци
техният живот минава,
а и колкото остава,

тяхно си е това време.
Никой няма да го вземе.
А и кой ли би поискал?
Никой не поема риска....

05.02.2025 г.