Начинаещите писатели смятат, че най-лесната работа на литературната нива е да се напише разказ. Сядат, вадят писалките или включват компютрите и тогава със страшна сила зависва въпросът: а за какво да пишат? Ха сега де! Нищо страшно – сега ще ви обясня как става тази работа.
Мнозина наивно вярват, че литературните произведения задължително трябва да съдържат портрети на хора и техните герои. Нищо подобно. Известно е, че някои автори, съсредоточени върху колективни и производствени теми, успешно заменят портретите на хора с описания на нов тип машини, сеялки, крачещи багери, млечни крави, нова марка телефони и лаптопи и т.н. Тези теми обаче изискват работа. Трябва да разберете темпото на рязане на метал, състава на фуража и дори, не дай си Боже, да отидете някъде, издържайки превратностите на пътуването.
За тези, които не искат да правят това, но имат желание да публикуват, препоръчваме обща тема, нещо като пенкилер – което първо ви дойде на ум. Ако не ви дойде нищо и почувствате внезапно главата си изпразнена – още по-добре. Значи, ще се получи модернистичен, безсюжетен разказ и всички, които не го схванат (а те ще са повечето), ще ви хвалят до небесата и ще обявят изгряването на нова буквонареждаща звезда. Тук можете без машини и без хора. На това ни учат редица автори, появили се на страниците на изящни списания и колонките на безбройни сайтове. Да обобщим техния опит, като го направим достъпен за всеки!
И така, да започнем с конкретен разказ. Първо и най-важно: предмет на разказа. На първо място, трябва да запомните няколко неща, които са универсални и стават за всяка тема и ситуация – те никога не са демоде и не се плашете, че ще заприличате на класиците, те не са нашата цел. № 1) не е лошо героят, след като е изоставил семейството си, да преследва непознати млади дами; № 2) не е лошо вариант младо момиче да се омъжи за стар мъж от користен интерес; № 3) не е най-лошото героите да отказват да отидат в провинцията след завършване на колежа.
Сюжет. Сюжетът на пръв поглед се обляга на някоя от посочените по-горе истини. Така например истина №1 може да послужи като основа за сюжета на разказ, който може да бъде озаглавен: „Татко се върна“. Сюжетът е прост. Татко първо живее със семейството си, а след това отива при друга жена. След две години живот при нея, татко изведнъж си спомня, че има бивша жена и дете. Татко бяга обратно, но мама го поздравява студено и казва: „Твърде късно е“. Засраменият татко си тръгва. Дали ще се върне при дамата си или ще вегетира сам, не е важно. Историята трябва завършва с позора на таткото.
В писанията, адресирани до бездетните младежи, вместо баща се появява самотен млад мъж. Сюжетът е изграден по различен начин. Чистото младежко приятелство на Иван и Марийка довежда до бременността на последната. Иван спира да бъде приятел с Марийка и завързва приятелство с красивата Сирена. След първия пристъп на отчаяние, Марийка се взема в ръце и бързо става известна певица (може и пианистка, лекарка, агроном или каквото ви хрумне). Научавайки за това, Иван се втурва да се върне при нея, но е твърде късно. А предприемчивата Сирена не си губи времето и завежда Иван до службата по вписванията на браковете.
Истина № 2 може да послужи като основа за друг разказ, озаглавен примерно „Богатите не си знаят парите“. Мариана не обича да учи, но обича да се пудри и да се облича в красиви дрехи. Търсейки охолен живот, тя се омъжва за 80-годишен академик. Тази стъпка не й носи нищо добро: възрастният академик се оказва: а) скъперник и б) ревнивец. Мариана тъне без джобни пари в осемстаен апартамент в многоетажна сграда, презирана от икономката на академика. Годините си казват думата: академикът умира. Този хитър старец не споменава Мариана в завещанието си, а оставя всичко на първоначалното си семейство. Историята трябва да завърши с риданията на Мариана, която търпи заслужено наказание.
Истина №3 може да залегне в основата на друг разказ, наречен „Ние от мечата дупка”. Студентът Петко е влюбен в студентката Кунка. Любящите родители на Петко глезят Кунка, бъдещата снаха, заобикаляйки я с телевизори, хладилници и прахосмукачки. Под тоалетите на Кунка простодушният Петко не вижда нейната празнота. Но тази празнота се разкрива със страшна сила при разпределението след дипломирането. Кунка отказва да отиде в градчето Н. Опечаленият младеж пътува сам и пристигайки на мястото, бързо прави научно откритие, става известен лекар (агроном, химик, инженер, дори наркотрафикант ако искате). Кунка води мизерно съществуване сред хладилниците и е готова да отиде в Н., но е твърде късно: Петко се жени за местната кметица, трудолюбивата Катя.
Образи. При разработването на отделните образи трябва да направите така, че който чете разказа ви, накрая да възкликне: „Този е голям образ!” Стане ли това, значи сте постигнали целта си. За всеки цикъл ще ви трябват индивидуални единици, които обичайно ще наричаме „образи“:
...Таткото (известен още като Първан). Професията му не играе роля. Всичко друго също няма значение. Важно е да се покаже едно нещо: самият татко (Първан) не знае какво иска. Чувства се неспокоен през цялото време. „Всичко беше объркано в главата на Първан...“, „Първан се почувства задушен...“, „Първан загуби дъх...“ Тъй като е с майката, Първан иска да живее само с нея: „Скъпа, чувствам се зле без теб...” Виждайки друга дама, татко иска да живее и с нея: „Срещата с Виолета срина всички планове.” Веднага щом таткото остане сам, в очите му започват да проблясват образите на майката и другата дама, които се сменят един с друг. Трябва обаче да запомните: колкото по-близо сте до края на историята, толкова повече образът на майката в тези проблясъци измества образа на другата дама: „Раздразнението срещу Виолета нарастваше и образът на Ирина постоянно се появяваше пред очите му.“ Когато бащата (Първан) е попитан директно защо е напуснал майката, той отговаря: „Аз я обичах. Бях щастлив с нея. Не разбирам защо я изоставих.“ Читателят споделя недоумението на таткото, но това няма значение.
Майката. За да опишем майката като момиче, предлагаме следните изрази: „Ирина беше слабо, крехко момиче с черни плитки, които подскачаха много сладко на гърба й...“, „Ирина тичаше засмяна, слаба, с тъмни плитки, които се развяваха зад нея ...” И така, плитките и крехкостта са от съществено значение. В моменти на отчаяние у мама (Ирина) се появява нещо детско. „Имаше нещо трогателно в крехката й фигура. Ирина му напомняше за ученичка”. „Ирина беше седнала направо на пода, босите й крака бяха свити по детски, беше закрила лицето си с длани”.
След като научава за бягството на таткото, майката (Ирина) трябва да каже следното: „Не мислех, че това може да се случи в живота ни.” Казвайки това, майката се стяга и се потапя в любимата си професия. Когато идва на себе си, майката забележимо израства в очите на бащата: „Пред него стоеше красива, горда, силна жена.“ Работният живот и новият татко (който можете да включите по желание) са свършили работата си.
Детето. Полът няма значение. Всичко друго също. Детето има една задача: то трябва да събуди разкаяние в баща си. Сякаш усещайки, че няма да живее дълго с баща си, детето непрекъснато повтаря: „Това е баща ми, вижте го”. Упоритото бърборене на детето постига целта си. „Първан остана без дъх...“, „Първан се почувства задушен...“ И каквото друго драматично си измислите.
Още една дама. Майката е с плитки, а другата дама е с подстригана и къдрава коса. „Виолета имаше светлокафяви смеещи се очи, искрящи зъби и купчина къси смешни къдрици...” „Тя предизвикателно разклати къдриците си...“, „Виолета се засмя и ослепително белите й зъби блестяха, а на бузите и изби весела руменина...” Няма нужда да споменавате професията на тези нахални лудетини. Основното им занимание е да крадат татковците на други хора. Нищо не трябва да отвлича вниманието на читателя от образа им.
Май вече ви е ясно до какво се свежда „работата върху образа“. Е, изисква се и определена работа - трябва да изучавате модни списания и да знаете какво се носи днес. Това са дреболии в сравнение с постигнатия ефект при разработка на сюжета и образите.
Краят. Добре е да завършите творбата си с темпераментен вик от този вид: „Пазете се! Нямате място в живота ми!”
За други случаи са подходящи така наречените „неутрални“ окончания, включващи природните сили. Примери: „Свеж ветрец идваше от степта и носеше мирис на разтопена земя...“, „А мокрият сняг продължаваше да вали и да вали...“ Ето и един пример за философски край, подходящ за всеки разказ: „В планинските висини на живота се случват всякакви метеорологични условия.“
Ами това е. Просто е, започвайте!