Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Bayraktarski
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14189

Онлайн са:
Анонимни: 139
ХуЛитери: 4
Всичко: 143

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: Oldman
:: snejenbor
:: pastirka

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2025 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
2425262728   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКак се пише разказ
раздел: Хумор и сатира
автор: BoboDux

Начинаещите писатели смятат, че най-лесната работа на литературната нива е да се напише разказ. Сядат, вадят писалките или включват компютрите и тогава със страшна сила зависва въпросът: а за какво да пишат? Ха сега де! Нищо страшно – сега ще ви обясня как става тази работа.
Мнозина наивно вярват, че литературните произведения задължително трябва да съдържат портрети на хора и техните герои. Нищо подобно. Известно е, че някои автори, съсредоточени върху колективни и производствени теми, успешно заменят портретите на хора с описания на нов тип машини, сеялки, крачещи багери, млечни крави, нова марка телефони и лаптопи и т.н. Тези теми обаче изискват работа. Трябва да разберете темпото на рязане на метал, състава на фуража и дори, не дай си Боже, да отидете някъде, издържайки превратностите на пътуването.
За тези, които не искат да правят това, но имат желание да публикуват, препоръчваме обща тема, нещо като пенкилер – което първо ви дойде на ум. Ако не ви дойде нищо и почувствате внезапно главата си изпразнена – още по-добре. Значи, ще се получи модернистичен, безсюжетен разказ и всички, които не го схванат (а те ще са повечето), ще ви хвалят до небесата и ще обявят изгряването на нова буквонареждаща звезда. Тук можете без машини и без хора. На това ни учат редица автори, появили се на страниците на изящни списания и колонките на безбройни сайтове. Да обобщим техния опит, като го направим достъпен за всеки!
И така, да започнем с конкретен разказ. Първо и най-важно: предмет на разказа. На първо място, трябва да запомните няколко неща, които са универсални и стават за всяка тема и ситуация – те никога не са демоде и не се плашете, че ще заприличате на класиците, те не са нашата цел. № 1) не е лошо героят, след като е изоставил семейството си, да преследва непознати млади дами; № 2) не е лошо вариант младо момиче да се омъжи за стар мъж от користен интерес; № 3) не е най-лошото героите да отказват да отидат в провинцията след завършване на колежа.
Сюжет. Сюжетът на пръв поглед се обляга на някоя от посочените по-горе истини. Така например истина №1 може да послужи като основа за сюжета на разказ, който може да бъде озаглавен: „Татко се върна“. Сюжетът е прост. Татко първо живее със семейството си, а след това отива при друга жена. След две години живот при нея, татко изведнъж си спомня, че има бивша жена и дете. Татко бяга обратно, но мама го поздравява студено и казва: „Твърде късно е“. Засраменият татко си тръгва. Дали ще се върне при дамата си или ще вегетира сам, не е важно. Историята трябва завършва с позора на таткото.
В писанията, адресирани до бездетните младежи, вместо баща се появява самотен млад мъж. Сюжетът е изграден по различен начин. Чистото младежко приятелство на Иван и Марийка довежда до бременността на последната. Иван спира да бъде приятел с Марийка и завързва приятелство с красивата Сирена. След първия пристъп на отчаяние, Марийка се взема в ръце и бързо става известна певица (може и пианистка, лекарка, агроном или каквото ви хрумне). Научавайки за това, Иван се втурва да се върне при нея, но е твърде късно. А предприемчивата Сирена не си губи времето и завежда Иван до службата по вписванията на браковете.
Истина № 2 може да послужи като основа за друг разказ, озаглавен примерно „Богатите не си знаят парите“. Мариана не обича да учи, но обича да се пудри и да се облича в красиви дрехи. Търсейки охолен живот, тя се омъжва за 80-годишен академик. Тази стъпка не й носи нищо добро: възрастният академик се оказва: а) скъперник и б) ревнивец. Мариана тъне без джобни пари в осемстаен апартамент в многоетажна сграда, презирана от икономката на академика. Годините си казват думата: академикът умира. Този хитър старец не споменава Мариана в завещанието си, а оставя всичко на първоначалното си семейство. Историята трябва да завърши с риданията на Мариана, която търпи заслужено наказание.
Истина №3 може да залегне в основата на друг разказ, наречен „Ние от мечата дупка”. Студентът Петко е влюбен в студентката Кунка. Любящите родители на Петко глезят Кунка, бъдещата снаха, заобикаляйки я с телевизори, хладилници и прахосмукачки. Под тоалетите на Кунка простодушният Петко не вижда нейната празнота. Но тази празнота се разкрива със страшна сила при разпределението след дипломирането. Кунка отказва да отиде в градчето Н. Опечаленият младеж пътува сам и пристигайки на мястото, бързо прави научно откритие, става известен лекар (агроном, химик, инженер, дори наркотрафикант ако искате). Кунка води мизерно съществуване сред хладилниците и е готова да отиде в Н., но е твърде късно: Петко се жени за местната кметица, трудолюбивата Катя.
Образи. При разработването на отделните образи трябва да направите така, че който чете разказа ви, накрая да възкликне: „Този е голям образ!” Стане ли това, значи сте постигнали целта си. За всеки цикъл ще ви трябват индивидуални единици, които обичайно ще наричаме „образи“:
...Таткото (известен още като Първан). Професията му не играе роля. Всичко друго също няма значение. Важно е да се покаже едно нещо: самият татко (Първан) не знае какво иска. Чувства се неспокоен през цялото време. „Всичко беше объркано в главата на Първан...“, „Първан се почувства задушен...“, „Първан загуби дъх...“ Тъй като е с майката, Първан иска да живее само с нея: „Скъпа, чувствам се зле без теб...” Виждайки друга дама, татко иска да живее и с нея: „Срещата с Виолета срина всички планове.” Веднага щом таткото остане сам, в очите му започват да проблясват образите на майката и другата дама, които се сменят един с друг. Трябва обаче да запомните: колкото по-близо сте до края на историята, толкова повече образът на майката в тези проблясъци измества образа на другата дама: „Раздразнението срещу Виолета нарастваше и образът на Ирина постоянно се появяваше пред очите му.“ Когато бащата (Първан) е попитан директно защо е напуснал майката, той отговаря: „Аз я обичах. Бях щастлив с нея. Не разбирам защо я изоставих.“ Читателят споделя недоумението на таткото, но това няма значение.
Майката. За да опишем майката като момиче, предлагаме следните изрази: „Ирина беше слабо, крехко момиче с черни плитки, които подскачаха много сладко на гърба й...“, „Ирина тичаше засмяна, слаба, с тъмни плитки, които се развяваха зад нея ...” И така, плитките и крехкостта са от съществено значение. В моменти на отчаяние у мама (Ирина) се появява нещо детско. „Имаше нещо трогателно в крехката й фигура. Ирина му напомняше за ученичка”. „Ирина беше седнала направо на пода, босите й крака бяха свити по детски, беше закрила лицето си с длани”.
След като научава за бягството на таткото, майката (Ирина) трябва да каже следното: „Не мислех, че това може да се случи в живота ни.” Казвайки това, майката се стяга и се потапя в любимата си професия. Когато идва на себе си, майката забележимо израства в очите на бащата: „Пред него стоеше красива, горда, силна жена.“ Работният живот и новият татко (който можете да включите по желание) са свършили работата си.
Детето. Полът няма значение. Всичко друго също. Детето има една задача: то трябва да събуди разкаяние в баща си. Сякаш усещайки, че няма да живее дълго с баща си, детето непрекъснато повтаря: „Това е баща ми, вижте го”. Упоритото бърборене на детето постига целта си. „Първан остана без дъх...“, „Първан се почувства задушен...“ И каквото друго драматично си измислите.
Още една дама. Майката е с плитки, а другата дама е с подстригана и къдрава коса. „Виолета имаше светлокафяви смеещи се очи, искрящи зъби и купчина къси смешни къдрици...” „Тя предизвикателно разклати къдриците си...“, „Виолета се засмя и ослепително белите й зъби блестяха, а на бузите и изби весела руменина...” Няма нужда да споменавате професията на тези нахални лудетини. Основното им занимание е да крадат татковците на други хора. Нищо не трябва да отвлича вниманието на читателя от образа им.
Май вече ви е ясно до какво се свежда „работата върху образа“. Е, изисква се и определена работа - трябва да изучавате модни списания и да знаете какво се носи днес. Това са дреболии в сравнение с постигнатия ефект при разработка на сюжета и образите.
Краят. Добре е да завършите творбата си с темпераментен вик от този вид: „Пазете се! Нямате място в живота ми!”
За други случаи са подходящи така наречените „неутрални“ окончания, включващи природните сили. Примери: „Свеж ветрец идваше от степта и носеше мирис на разтопена земя...“, „А мокрият сняг продължаваше да вали и да вали...“ Ето и един пример за философски край, подходящ за всеки разказ: „В планинските висини на живота се случват всякакви метеорологични условия.“
Ами това е. Просто е, започвайте!


Публикувано от hixxtam на 20.01.2025 @ 12:55:43 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   BoboDux

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

18.02.2025 год. / 15:59:28 часа

добави твой текст
"Как се пише разказ" | Вход | 2 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Как се пише разказ
от Markoni55 на 20.01.2025 @ 15:07:36
(Профил | Изпрати бележка)
Прочетох с интерес и предлагам, ако искаш да се включиш в конкурса ни "Очи към себе си". Предполагам имаш и други такива истории. Всъщност, можеш да участваш и с тази - подходяща е за случая. погледни по-долу регламента. Ще се радвам да се включиш. Хубав ден!


Re: Как се пише разказ
от Perunika на 20.01.2025 @ 17:36:28
(Профил | Изпрати бележка) http://perunikamaiska.wordpress.com
Ха-ха, поучително четиво, ако някой ден седна да пиша разказ, ще го имам предвид. Щото аз си мислех, че преди да захване да пише разказ, човек трябва да има какво да каже и евентуално да знае как да го каже. Но тези съвети звучат много убедително. Е, човек цял живот се учи.