Нощ над Варна; кораби далечни -
паднали звезди по тъмното море.
Искам да целуна със стиховете вечни,
на Хораций и Сафо - твоите ръце!
И нека да говорят вместо нас вълните,
полепналият пясък по мокрите тела...!
На светлината лунна, виждам любовта в очите -
тъмносиня, страстна - тук, сега!
Да запазим спомена за тази дивна нощ,
в раковина и в крайбрежни миди.
Обичай ме! Гори ме! Не си отивай още!
Обичам те!
Обичам те завинаги!