автор: ivliter

Земята пак гори
запалена от залезни огньове.
Топи се синевата бързотечно
сред облачни отблясъци миражни.
Мелодия небесна ме понася
в магията на този миг вълшебен
и ме издига в дансинга небесен,
там ме увлича в танца грациозен
сред залезните пламъци горещи.
Прощален танц с деня сега танцувам
и следвайки небесните напеви
се нося леко, леко над земята.
Раздухал своето духало неуморно
край мене вятърът въздиша тежко, тежко,
на танц да призове Луната му се иска
небесната красавица срамлива.
Но тя поканата му деликатно отклонява,
защото предпочита
с мен само тази вечер да танцува.