Градът изригва пред нас,
на хълма Сакре кьор вири нос,
в шадравани гълъби крака си мият,
колко ли езици наоколо пеят.
Свободата на тревата...
нежни пръсти - китарен звън,
акордеон ноти разтяга,
девойки пръскат аромат.
Графики, портрети оживяват,
кръчмички пенлива бира пият,
железница се спуска с морен глас,
утре пак ще бъде днес.