автор: angar

Любов, Надежда, Вяра - това са три сестри.
Със мен и трите бяха сърдечни и добри!
Обичаше ме Вяра, но аз я проиграх.
Това, в което вярвах, намразих и презрях.

Надеждата, и нея, я губех всеки ден,
но тя, добра и плаха, се връщаше при мен.

Когато дойде вечер - стои до сутринта;
ако пристигне заран - стои до вечерта.

Понякога я пъдех, "измамна" я наричах,
но после я приемах, защото я обичах.

От всички най-капризна сестра бе Любовта.
Живееше с богати, при властниците тя.

Познавах я отчасти, когато, много рядко,
при своите сестрици се вясваше за кратко.

Когато свойте мили сестрици навести,
докато ги дочаква, със мен ще поседи.

Тя казваше: "- Обичай ти моите сестрички!
Те двете са наивни, невинни и добрички.

Че ако ги прокудиш или пък ги обидиш,
и мене ще загубиш и няма да ме видиш!"

Къде отиде Вяра? Стопи се без следа.
Надеждата угасна, изчезна Любовта.

Коя последна мисъл сърцето ми обхвана -
че всичко е напразно, че в нищо смисъл няма!