автор: Marta

Те са бягали тези кокичета -
така са се запъхтели!
Развълнувани и различни -
до неприличие бели.

Едва сдържат смеха си -
споглеждат се над пръстта,
Слънчеви и невръстни.
Вятър им е баща.

Научил ги е на дързост,
на безпокойство и светлина.

Осмеляват се посред зима
да си говорят за пролетта.