автор: InsideOut

че нощем не зная
къде да се сложа
като абитуриентска
или булченска рокля
прилежно сгънати и прибрани
къде точно не помня
спящи отдавна отдавна
сънуващи някъде себе си
трепетни сълзливи суетни
от мен пропити платове
с мастилото на бляновете
цял един живот за ден
в който съм била детето
и жената и любимата
родилката и майката
загубила детето
после израстила другото
и гордата свекърва с внучето
и призори умората
топлината на развиделяване
като усмихнат спомен
възвръщенец в постелята
и единственото живо
смачканото и петното
като молец на дъното на скрина
и никога не слагам нафталин
защото не ми е важно
все още се имам в незнание
и ми е толкова удобно
в новите ми джинси