автор: poligraf

Самотна чинка в клоните се вие,
животът като вино прекипял,
над Търничене се свечерява
и ме гали спомен детски - бял.

Балканът пак развява буйна грива,
с гори́ брадясал, непрогледни,
ще вейне вятър с дъх на самодива,
Соколна ще мълви легенди.

Тук тишината бързо завладява
до дъното на всяка клетка,
всяка болка кротко се смалява
в свята майчина прегръдка.

Билетът ми за тука е разписан,
за скуката тук няма гара,
в люлка родна дето си орисан
и без солта е сладък хляба.

Витрина на живяното от мене,
на времето в хербарий сложен -
Търничене навеки ще остане
в душа за род и стряха спомен.