автор: pastirka

Вървиш ли със наведена глава,
животът е страдание излишно.
Нормално ли е, според теб, това
изкуствено, половинчато дишане?

На кладата на дните си сложи
тревогите – да изгорят до въглен.
Не трябва всяка стъпка да тежи
и трудности на кръст да те разпъват.

Когато си до атом изтерзан,
а пътят е пречупен и задънен,
ти покажи, че черен гологан,
в небитието няма да потъне.

Звънни като монета на цимент,
в безпътицата избери посока.
И покажи в решителен момент,
че има изход и в съдба жестока.

А хлъзгавите стълби изкачи,
забравил, че със страх са заредени.
Ще се отдръпне и ще замълчи
прокобата в съдбата разярена.