автор: ivliter

Помислих си,
че идва нещо да ми каже,
но тя мълчеше
и в погледа ѝ долових очакване
от мен да чуе нещо.
Мълчанието ни обгърна в неведение,
в едно люлеене, в което,
преглътнатите думи ни оставиха за дълго.
В безкрайния прибой на времето,
откъснати от същността си,
подвластни на мълчанието си,
потъвахме все по-дълбоко в себе си.
И се разминахме безмълвни…