И мене ми се ще да съм богата,
особено към Коледата свята.
Два метра в къщи да ми е елхата,
с подаръци под нея за децата!
Да срещам гости с чаши руйно вино,
да го разливат щедро по килима.
Камината със кеф да им запаля,
и всеки гост за нещо да похваля!
А на софрата пълнената гъска,
престанала завинаги да съска,
на воля аромата си да пръска
и гръбчето й печено да лъска.
...
Представям си как горното се случва –
тържественост, трапеза – пищно парти...
...
Отвън ме гледа мършавото куче,
което кафенето бедно варди
или по-точно тук се подвизава
и чат-пат някой залък получава.
Допих кафето си – на вересия.
До пенсия – така ще си го пия.
Излязох вън, та кучето погалих
и с две-три нежни думи го похвалих.
То благодарно завъртя опашка.
Животът ни еднакво май ни лашка.
Еднакво ни подхвърля чат-пат залче,
еднакво стръвно ни размахва палче.
...
И няма шанс да се измъкнем... Няма!
Дали утеха има – че сме двама?
Два песа. Пък и двамата не лаем.
Въртим опашки благо и си траем.
ЗЧ~