автор: idan1

Ти дойде...
с есенна позлата в коси разкошни,
тъгуваща по лятото отминало,
красотата на сезона ти разкрих
в дълга нощ мъглива...

Ти дойде...
намери ме в сезон дъждовен,
сезон мъглив и толкоз тъжен,
когато се събличаха дървета,
а тревите още зеленееха...

Ти дойде...
със снежинки в мигли пърхащи,
студовете зимни не са твоето време...
"Обичам те!" прошепнах,
погледна ме смутена, с очи невярващи

Ти дойде...
премръзналите ми ръце да стоплиш...
„Обичам те” прошепна и повярвах,
забравих, че е зима... и разцъфнах,
снегът стопих по твоите рамене...

Ти дойде...
в пролет цъфнала с усмивка
грейнала, сияйно-слънчева...
целунах твоето "Обичам те"
душите ни любящи се прегърнаха.

Ти дойде...
...и беше вече пролет,
попивах аромата на липи,
роза ти закичих на ревера...
„Обичам те” и... сбъднати мечти!

Ти дойде...
Нетърпението като бронзов тен
върху голото ти рамо разлято,
прохлада да пием в парещия ден,
наше да бъде влюбеното лято!

Ти дойде...
През всички сезони преминахме,
с други очи видяхме света,
ти заобича знойното лято,
аз видях красота в есента!