Денят започна с една крава...
тя пусна език на бретона ми и лизнато си остана...
и докато си говорехме за млеконадоя и на бика дали дава
тя се издигна като балон към тавана
леко се изцъкли закръжа възторжено около полюлея
рекох си "тази пък да не се обиди"
но после се успокоих понеже с нея
зафлиртуваха две стари моми -миди
...полудели калинки петите ми загъделичкаха
в гърдите ми се чупеха керемиди
някакви какавиди по гърба ми се излюпваха ли боричкаха
но се усещаше само без да се види...
в стомаха ми мравки за запазване на мира воюваха
много смело рушаха стените
накрая победиха не знам черните ли белите ли..но затанцуваха
и ми се заизнизваха през ушите
...по езика ми тогава поникнаха карамфили
даже едно смокиново дърво...е днес няма да се пие бира
но какво е бирата пред рояка пчели подранили
които ми нахълтаха в устата мед да събират...
"няма днес да се мре каквото ще да става" наум си казах
и да исках да говоря езика ми на нищо не приличаше
и добре че в този миг през прозореца забелязах
поляна с (жълти) минзухари която ме привличаше
тръгнах нататък ей така както си бях по (жълта) нощница
внимавах някой охлюв да не настъпя
набрах си гъбки пълна кошница
и (само малко) сама си говорих по пътя