автор: ivliter

Цветенцата затвориха очи.
В гнездата си се приютиха птиците
и вятърът прибра духалото си
във виолетовите сенки на гората.
Смълчаните дървета
изляха удължените си сенки по моравата.
И здрачът спусна тъмни клепки
над уморената земя,
над сънната въздишка на водата.
Широката прозявка на луната
пак обещава дълга и спокойна нощ,
в която да забравиш себе си ще можеш.