автор: ina_krein

Съдбата спи и ангели сънува,
докато аз душата ѝ държа
и в мислите си като в златна люлка
нежно я издигам над света.

А с любовта си – топло одеяло –
завивам я от страх да не настине.
Съня ѝ пазя с живото си тяло,
закриляna от бели херувими!

Желанията стискам в шепа –
съдбата утре сладко да нахраня.
Да се усмихне и да ми прошепне:
„Сипи ми още! С тебе ще остана.“.

©Илияна Каракочева (Ина Крейн)
из книгата "Дните ми земни" - 2024г.