автор: Oldman

Една сутрин се събудих
с някакво тревожно чувство
и тогава чух детето
как се тръшка и реве:
- Татеее, искам на море!
Дъщерята също ревна,
искала била и тя.
Тук се включи госпожата
и децата подкрепи.
- Що се стискаш бе пинтиьо,
че вземи ни заведи.
Все пак доста сме спестили.
Толкоз имаме пари.
Аз се хванах за главата.
Знам, че имам шесто чувство
и ме глождеше предчувствие,
че очаква ни беда.
Цял ден дудна ми жената.
Имах пет-шест хилядарки
(казах си, че не са малко).
Натоварихме колата
и поехме към морето,
аз жената и децата.
Свито беше ми сърцето.
Чувал бях за страхотии,
случващи се на морето.
Тъй говорят всички хора,
били на морето скоро.
Мой познат, със тен на потник
вчера ме разкандардисва:
- На море, кай не се тръгва
само с пет-шест хилядарки!
На плаж ходят будалите,
дето не ценят парите:
- Трийсет лева за шезлонг,
още толкоз за чадър.
Ако купиш сладолед,
станаха осемдесет.
В ресторанта ако влезеш,
през носа ще ти излезе!
Там, поръчаш ли пържола
те обират чак до голо.
Щом погледнеш ѝ цената
и се хващаш за главата.
- „Мраморно“ било месото,
а говедото - елитно.
Май нас вземат за говеда,
сервитьора като гледам.
Значи, със половин заплата
порции ще купиш три.
Знай, че вече разорен си
и си вече без пари.
Купиш си две шепи цаца,
и усещаш се прецакан.
Трийсет лева ще поискат.
Да се караш – не ти стиска.
Все пак, смяташ се възпитан.
Спори ли се с ненаситен,
нагъл, тъп ресторантьор?
Със простака не се спори.
Знай, че той ще те обори.
Логиката е безсилна
срещу наглостта всесилна.
Пред очите ти те мами.
Ти си гладен и на зор.
И ще хапнеш. Няма спор.
А пък той лови шарани,
щото „Ден година храни“.
Той запретнал е ръкави
с мисъл, как да те ощави.
Чак тогаз човек разбира
никой що не пие бира:
- Просто гърлото го стяга
и към бира не посяга.
И излиза ти солена
сметката, вече платена.
Казваш: - Тез цени солени
май въобще не са за мене!
Тук и Илон Мъск дори
бързо ще се разори.
Намалиха ДеДеСе-то,
за да ходим на морето.
В Гърция било по-скъпо,
тук ний трябва да се къпем.
Тръгнахме назад обратно,
само че на автостоп.
Нямам пари за бензин.
Ще се върна за колата
подир месец, след заплата.
Само заради децата
нас ни взеха в един ТИР.
Предполагам, чак до гроб
ще запомня аз морето
и градчето, във което
не ще стъпят тез крачета!
Догодина ще отидем
на почивка в планината.
Няма там да се охарчим,
ще се върнем със колата.

И.Илиев 09.11.2024 г.