автор: snejenbor

Ако картините ти са трофеи и ги рисуваш .....за да чистиш сметки..
ако жив се чувстваш .само.. щом хвалят те прехласнати...
или със клетви.. о...колко трудно е да държиш платно и четки.
То всеки сам си рисува портрета...но... дори и опръскан със кал...рисувай се чист...

до гуша оплескан...поглед не свеждай...и... да те плюят...оставай си чист.
Стъклени хора сме....леки...ефирни...хора от леко прозрачно стъкло..
ние порастваме безсилни в тегоба...семе без почва сме ...цветя без стъбло.
Щом срещу вятъра трябва да тичаш....щом паднеш във буря ....о...как те боли...

безветрието нека не те изкушава...за вятър попътен се помоли.
И факла ще бъдеш пламтяща... горяща..ни дъжд...нито вятър не
ще те гаси... изправен....и горд...че живял си почтенно ...в мечти
не умираш! До край ще гориш!!!!!!!