автор: ivliter

Трева – на хълма дрехата зелена.
Единствена от камък жажда утолила,
растеш на пряспата под ледената ласка устояла.
Чело повдигаш пак и с връхче остро
събуждаш синевата на небето.
Измамвана от слънце ранно не веднъж,
ти пак се доверяваш
на веселите му лъчи,
на щедрите му обещания
и пак зеления ти смях света залива.
Аз искам да съм като тебе устойчив, трева!