Понеже много дълго скитах,
а вятърът – студен,
обади ми се синузита
на следващия ден.
Аз имам спомен как се страда
когато те боли,
така че мигом се обадих
на своето джи-пи.
Джи-пи-то рече: сол във марля
на слаб котлон нагрей –
горещ на челото го слагай
и тихичко си пей!
Ако не ти премине скоро –
до ден-два или три –
със други средства ще се борим,
но... с повечко пари.
Започнах. Пети ден си пея
под марля сол и знам,
че някой ден ще оздравея
без ни петак да дам.
Когато средствата не стигат
аз не увесвам нос.
Подпява в мен една авлига –
това е моят коз!
Знам, всяка болка преминава,
за всичко има лек,
умее ли да се надява
на бъдното човек!
Дори..., ако не дай си Боже,
умра от синузит,
след мене тази песен може
да стане хит!
:)