автор: pastirka

Дали ме помниш, аз това не знам.
На стръмен бряг самичка ме остави.
Сълзите ми студът превърна в сняг...
Не знам успя ли мен да ме забравиш?

На листа бял аз пиша ти сега.
Добре съм и – признавам си – щастлива.
Изминаха... (ах, колко ли?) лета,
но и косите бели ми отиват.

Намерих скрити сили. Оцелях.
От вяра сал самичка си направих.
Водите бяха бурни, но успях.
Към бъдещето смело се отправих.

Къде ли си? Дано да си добре!
И днес на теб аз щастие желая.
Връхлитаха ме страшни ветрове,
но се научих как скала се става.