автор: LeoBedrosian

балъка:
- Когато нявга в песен и сонет
изплакал си геройските запивки
да беше драснал най-нищожен ред
за моите среднощни, тъмни ритми.

аз:
- Аз тебе коментирал бих така
че стаята да ти се стори тясна
и твойта бяла, пухкава снага
във нея тя подпухна и израстна...

балъка:
- Израсна в мене мъничка тъга
и сплетоха се спомените мили
поръсих я със щипчица нега
и в миг получих алкохолни сили...

аз:
- Поспри преди последния бокал
да топнеш в него жадните си устни
дори на рамо да си ми плакàл
сълзите ти не са изобщо вкусни...

ПП Написно е нявга под един ехиден коментар на многообичния и твърде уважаван от мен приятел karabalak, който отдавна се е спасил от насъщната ни действителност.