автор: mirei

По бавния бряг на умората
един мъж ще си търси смеха.
Ще се обърне и за последен път ще танцува
с най-милото момиче в класа.

Ще издуе ризата му вечерникът,
още малко и над града аха-аха да полети.
Щом трябва, нека разплиска от шепите му живота,
всичко, което е леко, всичко, което тежи.

Смъртта ще потопи в сърцето му тихи весла,
тя знае как се потапя в небето писец,
как си тръгва, точно пред зимата,
безсмъртният речен щурец.