автор: Oldman

Всички във света разбраха – САЩ си има президент.
Туй успокои народа, толкоз шум се вдигна.
Тръмп спечели. Тоз успех със много труд,
и с много хъс, с много тичане постигна.
Поуспокои се Вела. Много преживя.
друго беше си на село, където живя.
Тук живота им наложи нови правила
със които Вела свикна след месец едва.
Геле беше адаптивен, бързо влезе в крак
бързо работа намери, нае се чирак.
Знае той, ще го харесат, ще го одобрят.
Постепенно това става, не от първи път.
После купи си прасенце, кочина скова
и започна да го храни с трици и ярма.
Правеше му и салатка той от щир (трева).
Коледата е далече, но ще дойде тя
и прасенцето ще стане голяма свиня.
Но разбра се от квартала, че гледа прасе.
А това е незаконно, и никой не ще
да търпи това. Някой да лиши животно
от придвижване свободно и от свобода!
И животното си има своите права.
Затова в закона има строги правила.
И надигна се в квартала страшен шум и вой -
искат да линчуват Геле, но се мина с бой.
Геле здрав пердах отнесе. Както и да е.
Скри прасето просто в къщи. Тъй е най добре.
Просто в кухнята го вкара и надеждно скри.
Продължи да си го храни и да го гои.
Вела в повечето време в кухнята стои.
Казва той, прасето с Вела ще се спогоди.
То разбира се със нея, смята я роднина.
Заедно ще трупат двама и лой и сланина.
После скришом го заколи в една тъмна нощ.
Доста зор видя тогава в тази малка площ.
В кухнята го и транжира, както сам си знай
и приключи със прасето след три дни накрай.
На съседското дете смяташе да подари
и мехура на прасето, все едно че е балон.
Геле взе, наду мехура, завърза го на въже
и занесе на детето. То се тръшна да реве.
Да го вземе то не иска, и подаръка не ще.
Този, вика господин е жесток и извратен.
И поиска да направи толкова жесток и мен.
Ще повикам полицай белезници да му сложи
и в затвора да го вкара. Сигурно ще се наложи.
Това лоша е постъпка. Той правата на прасето,
правото му на живот и движение потъпка.
На таквиз жестоки хора мястото им е в затвора.
Но това не беше всичко. Възмути той всички хора
като закачи навън, на въжето на простора
надениците, които трябва да се изсушат.
Това вече беше наглост и тя предизвика гняв.
Водена от активисти със плакати, знамена
тълпа хора се събраха, и народа беше прав.
Искаха да го линчуват. Прекали той този път.
Няма да му се размине. Не разбира той от бой.
Във затвора ще го вкарат, в него да изгние той.
Вела спотаи се в къщи и не мърда и не шава.
Бре, какъв е тоз народ в таз загубена държава!
Само за едно прасе толкова народ се вдигна.
Викат, блъскат и какво? Какво могат да постигнат?
Така беше и у нас, но не беше за прасета.
Демонстрациите бяха върху жълтите павета.
И какво ли не крещяха, горе тъй и не разбраха.
Там те гледат своя кеф и не чуват този рев,
че заплатите са малки. Много важно, да почакат.
И не искат да развалят тези горе своя кеф.
Те създали са порядък, смятат всичко е наред.
Щом инфлацията падне и за тях ще дойде ред.
Ала нека се завърнем пак при Геле и при Вела.
Работата стана там изключително дебела.
Стигна се до съд, на който Геле беше порицан
и получи той присъда. Та, „В името на народа“
една тъй солена глоба Геле трябва да плати.
В здравето му просто бръкна и направо разори!
Няма и да си помисли в Щатите прасе да гледа.
Просто ще си гледа кефа, ще живей като съседа...

И.Илиев 06.11.2024 г.