автор: Oldman

Като срещна старите момичета
трепва в чувства моето сърце.
Как живота променил е всички ни –
аз съм старец, стари са и те.
Някога били са тъй обичани –
свежи пъпки роза, а сега
пак обичани са, ала тази обич
вече е примесена с тъга.
Те това разбират, примиряват се.
Тихи и смирени са сега,
че останаха така далеч в годините
гордата походка, дързостта
със които нявга ни пленяваха,
със смехът безгрижен в младостта.
А трохите обич, що ни даваха
бързо се превръщаха в мечта.
Самочувствие високо ги изпълваше
за властта, що имаха над нас.
Бяха те богини във очите ни,
верни роби бяхме ний за тях тогаз.
Да, мечти изпълваха тогава дните ми
заедно с известна доза страх
от убийственото тяхно безразличие
към това да бъда влюбен в тях.
Любовта ми постепенно се превръщаше
в обич, но примесена с тъга
за годините, които са отминали.
Отлетели са далеч със младостта.
И момичетата вече остарели са
но е млада тяхната душа.
Нежна обич и любов към внуците
вече пълнят техните сърца.
Ех, момичета, за мен не остарявате.
С обич спомням всякоя от вас.
Нека бъдат още дълги дните ви.
Обичта я имате от нас!

05.11.2024 г. И.Илиев