автор: ivliter

Как гордо гледа слънчогледът –
с ирония и със насмешка
към малките цветя в лехата,
към другите цветя,
останали в краката му.
– Я, погледнете ме! – им викна той.
– Висок съм и голям, и ярък.
Същинско слънце сред градината!
Но вятърът в гърба широк го блъсна,
За уязвимостта му го подсети
и веселата му усмивка секна,
в предчувствие за идващата буря.
А скромните цветя затвориха
прозорците на цветовете си
с увереност,
че ако в бурята ще има някой скършен,
то няма да е никое от тях.