автор: Oldman

Знам, че Нютон беше „Сър“ и
нямаше въобще кахъри.
Сам си беше господар и
нямаше си той другари.
Беше винаги зает и
щом му писне от наука
не изпитваше той скука.
Той обичаше да гледа
стока, и като съседа
чуваше коза за мляко
и прасенце за цър-пър,
нищо, че е с титла „Сър“.
Свойте гледани кози
Нютон лично сам доеше,
и закусваха с жената -
топло мляко, с два комата,
щото гладната наука,
както знаем си е скука
и довежда до това
да останеш без жена.
Булката ще го паряса
и тогава ще я втаса.
Както той не знай да готви,
две яйца в тиган да стопли,
ще повехне и закрее,
а пък трябва да живее.
Затуй трябва да си трае,
много, много да не знае.
Тъй минаваха си дните.
Той живееше честито,
но проблема за всемира
просто не му дава мира.
Мисълта му бе заета
не от силни питиета,
от пържоли и кюфтета
а за силите, които
движат цялата Вселена,
гениално подредена.
Нютон сложи и перука,
(бе с опадала коса)
и веднага със наука
се захвана след това.
И понеже е досадно
да споделя със жена си
разни свои хипотези
и научните си тези,
Нютон беше изпроводен
малко да се поразсее
и обърканите мисли
във главата да отсее.
Тя докато поошета
и изпържи му кюфтета,
няма той да ѝ се мота
тази сутрин пак от рано,
нямаше и да ѝ пречи,
като дудне неразбрано.
Тя, жена му не е проста.
Работа ще свърши доста.
А за Нютон к’во да мисли -
умен е, ще го измисли.
Нютон, както вече знаем
много, много не скучае
и умът му все зает е.
Що загадки той разкри и
толкоз тайни той разплете.
Сам измисля си проблем и
търси как да го реши.
Госпожата да си шета,
Нютон пък ще си поспи.
Има толкова дървета,
под които да полегне.
Тъй наистина се случи,
без да иска се получи.
Нютон легна под дърво.
(Ябълково беше то).
Падна ябълка, която
го удари по главата.
Той по чѐлото се плесна -
една мисъл му проблесна.
Тъй откри закон велик –
за всемирното привличане.
За световната наука
това негово откритие
бе наистина събитие.
И тогава си помислих:
Ябълка това е само!
Представи си, падне тиква
даже върху празна тиква,
каква мисъл предизвиква!
Просто мисъл гениална
за закони епохални.
Човек Хокинг би надминал
и естествено Айнщайн.
Та, ако попитат мене,
двамата са ощетени.
Според скромното ми мнение
не са спали под дърво и
други имали прозрения.
Сигурно така било е.
Туй е мойто заключение...

04.11.2024 г. И.Илиев