автор: ivliter

Пролазват сенки на изгубени неща
и спомени ненужни,
изхвърлени след дълго съхранение.
Дърветата очи затварят,
преди да изживеят пълната си радост.
Цветята спускат щорите
на слънчевите си усмивки
в разчупената на безброй парчета
красива ваза на деня.
И хоризонтът-песимист
пуска резето на вратата си –
зад нея е морето на живота
с фрегатите на светлината,
развели светли флагове
на вдъхновение и устрем;
дъхти отвред на младост и надежда
с вкуса на неопитвани неща.
Ще ги дочакам ли
в горещото сърце на идващия ден?!