автор: Oldman

С жена си гледахме в една посока,
но отлетя тя във Безкрайността.
Останах сам, самотен, поглед вперил
далече, към блещукаща звезда.

А в мислите ми спомени се реят
за нашите така щастливи дни.
Навън в простора птици песни пеят
но влага пълни моите очи.

Аз зная, че ще дойде ден, когато
ще слеем наш’те две души.
Ще полетят те волно в небесата
към към ярките блещукащи звезди.

Оставили прахът си на Земята
и спомени, и нашите мечти,
душите ще се реят в небесата,
все по-далеч от земните си дни.

Забравили за грижи и неволи,
далеч от всяка земна суета
ще полетят високо над Земята
Вселената ще е за тях света...

02.11.2024 г. Илко Илиев