автор: idan1

Дъжд валеше, слънце грееше,
цветни дъги рисуваше.
За добро, поверието
никога не се сбъдва.
Тъй Бог решава,
непрекъснато дъгата отдалечава.

В дадено историческо време,
на дадено географско място,
се случило събитие някакво,
или бил построен някакъв обект.

Хората, които са го изживели,
в този акт участвали, изградили,
име му дали.

Ние сега „умници”, измислени,
след стотици, понякога хиляди години,
съчиняваме, какви ли не фантасмагории.
Казваме НЕ! Не е така.
Те, във времето назад, са били неуки,
не са знаели, друго са искали да кажат.
А това „другото”, от нас така измислено,
на нас да е изгодно.
Но дали е Богу, това угодно??