автор: idan1

Дивност да откриеш,
да откриеш, там където
другите и неподозират...
неподозират, че в едно отрицание,
толкова красота е възможна,
толкова виталност,
палитрата есенна,
е в състояние,
в състояние да предложи.

Неумолимо капят есенните шуми,
във всички нюанси на златисто,
последният си танц танцуват,
листо подир листо.
Нима това е...
Не! Не това е краят.
От обагреният лист,
зародиш нов покълва,
начало ново се ражда,
още по-красиво,
още по-животрептящо.