Циганко, ти виждаш ли съдбата?
Бъдещето виждаш ли - кажи?
Можеш ли да знаеш във душата
самотата колко ми тежи?
Нямало виновни за вината,
всеки трябва път да извърви.
Трябва ли да издържа съдбата
дето толкова ме нарани.
Казваш, че на всичко идва края
и в тунела - слънцето блести,
но не виждаш, че сърцето ми не знае
другото... различно от сълзи.
Циганко, не си пестиш словата
за доброто в утрешния ден.
Ето ти монета за отплата,
ти надеждата събуди в мен.