автор: rosi45

Мина повика такси. С това започваше удоволствието, което си беше устроила тази вечер.
Рядко ползваше такси, и то от точно определена фирма, която не си позволяваше опърпани седалки и мирис на цигари, пот, мръсотия и просташко поведение на шофьорите си. Ако трябваше да бъде точна, удоволствието започваше с една дълга вана, избиране на подходящ тоалет, лек, умело поставен грим, косата, накрая само капка парфюм на китките, а не на класическото място в основата на ушите, за да не се натрапва ароматът/макар че беше свеж и дискретен/на околните.
Тя влезе в концертната зала и бавно тръгна по пътеката и между тапицираните седалки, вдъхвайки неповторимата атмосфера на сцената, обградена с тежката кадифена червена завеса и оня едва забележим аромат идващ иззад кулисите. Оркестърът настройваше инструментите си. Отпусна се на своето място и разгърна програмата на симфоничния концерт тази вечер. Отклони поглед, защото нещо я разсея. Нещо...едва доловимо, скъп мъжки парфюм, много познат. Ноздрите и потръпнаха...Погледна едва-едва наляво-дама, после надясно-възрастен мъж, който едва ли е чувал и едва ли би могъл да си позволи този парфюм. Наведе се напред- не, не идваше и от там. Усети от задната седалка топлина, някой се наведе над рамото й и...вече не се съмняваше, това беше неговият парфюм! Всичко се завъртя като на калейдоскоп и в съзнанието й премина като вихър онази незабравима, съвършена и както се оказа неповторима нощ преди двадесет години...след един концерт като този ,мъжът до нея я заговори, после излязоха заедно, покани я на вечеря, привличането между тях бе неудържимо...
Гласът я върна в реалността. Не можеше да сбърка този топъл, баритонов глас! Молеше я за програмата. Един дълъг миг не знаеше как да постъпи. Ако се направи, че не чува, ще е невъзпитано; ако подаде програмата без да се обърне-неприлично. Леко обърна глава -ръката ,която беше се опряла на облегалката на стола й беше същата-мъжка ръка, но изящна, аристократична, която умееше да гали така подлудяващо...очите й се впиха в златната, широка халка на безименния пръст. Най-после вдигна поглед-нямаше грешка, срещна погледа на наситено-сините очи изпод тъмните вежди, сребърните нишки по слепоочието го правеха още по-привлекателен.
- Мартин, защо безпокоиш госпожата? Ще минем и без програма!
- Мартин, защо безпокоиш госпожата? Ще минем и без програма! мигът отмина, сърцето и се бе превърнало в бучка лед. А виртуозният цигулар Минчо Минчев на сцената вече създаваше приказната музика- цигулката плачеше...но беше балсам за наранената й душа. Както винаги, се потопи в музиката, скри се от реалния свят, забрави за всичко.
---
Когато свърши, Мина можа да види и жената на Мартин. Хъм, едър кокал, груба фигура , подстригана почти по мъжки, невзрачно облекло...боже, какво е харесал в нея?! После си каза " Мина, не бъди лоша, знаеш, че външността не е всичко". При гардероба за палтата имаше доста хора и тя се оттегли малко встрани, не искаше да се бута в тълпата, не обичаше тълпите изобщо! В този момент чу гласа на Мартин:
- Мина, толкова години си мечтаех за такъв момент! Щастлив съм, че те виждам отново!
- Мартин, всеки момент ще дойде съпругата ти, не говори така...къде е тя впрочем?
- Отиде за палтата, тя ме обгрижва всячески. Всеки би ми завидял- оправя се с всичко, дори пази тишина докато спя следобед, нали помниш, че имам нощни дежурства в рентгена. Защо прекрати нашата връзка внезапно?
- Много просто- ти искаше семейство, дете...макар че си имаше вече от първия брак, аз също имах дете, и развод. Попита ме в един интимен момент " ако забременееш, ще махнеш ли бебето" и аз ти отговорих с абсолютна сигурност "веднага". Ти беше развълнуван/макар че рядко показваше емоции/- запали веднага цигара и попита "нали ме обичаш, това ли ти е любовта". Но аз не съм от жените, чиято цел в този живот е само да се въртят около един мъж и да му осигуряват комфорт. Имам свои цели и представи за семейния живот. Довиждане!
Беше вече облечена, а и не искаше да се сблъска с жена му. Бързо се отдалечи.
Следващата седмица, често си спомняше този разговор. Дали не беше груба? Но пък беше откровена! После работата й я увлече, а и си каза- това е безвъзвратно минало! Не че нямаше ухажьори, но нищо сериозно- не беше намерила подходящия човек. А тя се водеше от правилото "По-добре сама, отколкото с неподходящия". Годините си минаваха.
---
Съдбата обаче/или Господ/ е имала друго намерение. Мина караше често кола, беше добър шофьор. Но не всички са такива на пътя. Веднъж, през зимата, както си караше, рязко почувства удар отзад, после още един...помисли - верижна катастрофа! Да, наистина това беше. Озова се в линейка. Заведоха я в спешния център, съмняваха се за счупен крак. Отнесоха я в рентгена. И там...някой се доближи до нея откъм главата й и тя усети много лек парфюм...не можеше да го сбърка- дежурен беше Мартин! В очите му видя тревога, вълнение. Не го очакваше, но го познаваше добре, не си въобразяваше.
Оказа се, че трябва да я оперират- сложно счупване. От този ден Мартин беше непрекъснато около нея. И след работа-питаше от какво има нужда; носеше и сладкиши и цветя; донесе й книги, искаше да я разсее, макар, че не беше сред приказливите...Никога не беше очаквала такова внимание от него в критичен момент. Питаше се дали жена му знае.В първите дни дори оставаше на един стол и през нощта, или слизаше в кабинета си. Накрая тя не се сдържа:
- Марти, как се оправдаваш пред жена си за нощните ти посещения тук, с дежурства ли?
Той замълча и накрая каза:
- Няма я вече. Тя почина, внезапно- имаше аневризма на аортата. Тя искаше дете, но не ставаше. Правихме изследвания, оказа се, че аз имам проблем с подвижността на спераматозоидите. Аз пък се страхувах за нея при евентуална бременност с нейната диагноза...
Мартин много помогна на Мина в болницата. Дойде и денят на изписването. Най-после вкъщи! Марти я взе с колата. Вкъщи я глезеше като малко дете, а тя се смееше:
- Стигаа, вече съм добре
Да, Мина беше добре и стана още по-добре, когато с Мартин забравиха за всичко и всички и прекараха една много красива нощ, която като че и двамата бяха дълго чакали. Нахвърлиха се един на друг като за последно, страстта извираше и ги омагьосваше, телата им танцуваха танца на вселената...незабравима нощ! Тя разбра, че той е човекът! Точният! А и вече нямаше защо да се плаши, че той ще настоява за още едно дете- бяха щастливци, че си имаха вече деца! Сега е дошло ред да се радват на другото си щастие- да са заедно...до края на живота си!
Край