Все едно
да ме каниш във чуждо легло
с несменени чаршафи -
странен мирис,
разлято вино,
назъбени чаши,
чужди косми във банята,
четка за зъби и паста,
празни шкафчета
и гардероб,
олющена маса.
Кух хладилник
със мирис на мухъл.
Отваряш две бири.
Стар телевизор -
пращи, не го пускай да свири!
Едра хлебарка
бавно мустачки протяга.
Даже на нея
не ù се услажда от хляба.
Казвам си: "Нищо!
Нали над нещата съм,
пък и съм с тебе!
Нищо че някой
заврял под леглото
беззъбия гребен!
Нищо че откъде си,
какъв си
не искаш да зная!
Аз съм от тези,
които четат псевдоними,
и после мечтаят.