автор: stanina

По "Щурците"

Кълнем се никога да не те забравим!
О, не, не само две следи остави ти!
Веселина, Веселина, кой ще те люби сега?
И вървим след тебе тъжни сенки...

Ти не беше просто човек,
жива звезда в бяла лунна вечер беше ти.
Докато някой препрочита Тютчев,
и пита Жулиета пак защо го мами,

дали Хамлет все още жив е,
вкусът на времето прескъпо ти плати...
Месец по небето още ходи,
бродница сред нива броди,

билка животворна търси за душа,
че без теб светът осиротя.
Някой падна зад борда...
Край реката оредяха тополите...


12.10.2024
Вечна ти памет, Щурец...