автор: poligraf

/в памет на Кирил Маричков/

Живя на сцената, във нотите горя,
на сцената си ти отиде,
небето българско забогатя
с една звезда, с едно голямо име.

Щурецът свирейки, тъй отлетя –
един велик творец, една легенда,
остави тук на родната земя
недопята песента последна.

Край реката свеждат клони
тополите от прежна песен,
изпращат в сините гастроли
Титана с четата небесна.

Въздъхна залезът помръкнал
във тази черна нощ се свлече,
стихна струна от китара звънка.
Поклон, Маестро! Поклон, Щурецо!