автор: ivliter

Обичам изгревните часове
на бавното разсъмване,
на постепенното сгъстяване
на светлината,
преди да тръгне слънцето по пътя си;
когато в свежестта на утрото
прекрачвам в новия си ден.
Тогава,
светът изглежда толкова пречистен
и много, много млад –
изпълнен целия с надежди светли.
Тогава, сякаш можеш
да започнеш всичко отначало
и да докоснеш невъзможното.
Обичам тези ранни часове
на своите новоизгряващи надежди…