Напускам те отново, лес столет -
не съм готов за сляпата неделя,
в която във ръката с пистолет
опитах се във теб да се преселя.
Ще идвам пак със натежала длан,
докато, ден след ден, не разбера,
че аз съм само следващ Магелан
на даващата ми живот гора.
Изсъхне ли дървото ти във мен,
ще бъда във последния си час
от топлия ти мъх успокоен,
а ехото ще носи моя глас...
Че може ли душата да престане
да бди над неугасналите рани!