автор: snejenbor

Отрупано със плод дърво..е. .... животът ......просто да гребеш.
Без пот..без трудност и тревога за някой е ...ще разбереш.
Съсухрено дърво за други...все точиш брадвата да го сечеш
и в мислите си полудяваш ...подсмърчаш...плюеш и ревеш.

Животът даден е да го живееш...и сам да търсиш пътя прав
и пътищата криволичат но ...продължаваш на инат.
По пътя срещаш маски разни .....на лъвове...паун пернат
на хора със душици празни и как да вярваш ......шантав свят.

И тръни все сечеш...а как копнееш.. да се подпреш на някой ...за да не умреш
без пукнат грош какво си ти човече...на кой гърбът си ще опреш?
Висиш ..висиш на клонът му изсъхнал...но до кога ще издържиш...
прехапал устните си но ... претръпнал..и все вървиш ..вървиш...вървиш....

А може би и тъй е отредено...съдбата казват как ще промениш???
Ключът е в теб.......макар да е студено ...ти длъжен си да продължиш...
Заради небето синьо....и маковете сред ръжта....и виж децата как лудеят
...за тях прекрасен е света!!!!!!!!!!!