автор: idan1

Вино тежко допивам.
Догаря жарава гореща.
Празна, чашата улавям,
с мен се нищото среща.

Мира нямам!
Вкусът на твоето червило,
така силно обичам,
остана вятъра в забравено ветрило.

Бодлива тел - са
мислите усукани,
до пръсване огънати
флиртуват с душата,
разпъват я на кръст.

Преплетени кървят ръцете,
очите в диви орбити кръжат,
пламват думите - изгарят,
дали още съществуваш?