автор: ivliter

В неяснотата
на новия ми ден,
в мъглата от проблеми нерешени,
потъна слънцето,
помръкна всичко.
Дали ще могат утре пак
да тръгнат бодро часовете?
Помръкна делникът –
ни светлинка, ни звук надежден.
Денят преглъща трудно сухия си залък,
приседнал върху камъка самотен
край път по който никой не минава.
В такива дни, иди че се усмихвай…