автор: ivliter

Ненужни спомени,
ненужни брегове сте вие,
завинаги напуснати.
Омръзна ми да сте ми тежко бреме
в което себе си съм лъгал.
Не ще ви нося вече аз
по стръмната пътека на деня си –
от паметта си някъде ще ви изхвърля,
с вас вятърът да си играе
в пространствата завинаги загубени,
да ви разсява
на миналото време в нивата широка.
Не може миналото до безкрай
със соковете си да ви храни.
От вас не ще възкръсне нищо,
което да си заслужава –
денят ви е безхлебен
и плодове дървото ви не ражда.
Ненужни спомени, ще ви изхвърля
и лек като перце, без вас,
по пътя си ще тръгна с песен.